1 януари 2012 г. | И. Страхилов
Идеята за създаването на музей на маската в град Перник е стара, все още актуална, но твърде непопулярна. В наши дни липсват опити тя да бъде съживена, не се търсят съмишленици и в крайна сметка не се стига до практически стъпки по превръщането ѝ в действителност…
Въпросната идея се ражда след провеждането на Третия национален фестивал на кукерите и сурвакарите още през далечната 1969 г. Тогава е решено, както е отбелязано и в Правилника на Фестивала, наградените маски да бъдат откупувани от Историческия музей в града. Така на следващите фестивали най-добрите маски са наградени с правото да бъдат откупени и експонирани в бъдещия Музей на маската.
По-късно, в анализа на Осмия национален фестивал на сурвакарите и кукерите през 1985 г. се отчита, че обсъжданият музей е останал само едно добро намерение. Тогава на Изпълнителния комитет на Окръжния народен съвет се възлага „да определи мястото, да проектира и построи Музей на маската“. Във връзка с организираните по това време национални изложби на детско творчество на кукерска и сурвакарска тематика новият музей трябва да подслони и „еспозиционна зала за детската изложба“.
С тази цел е реставрирана и пригодена за експозиция стара къща в центъра на село Кошарево. Къщата е паметник на културата, а някога в нея са живели турци. Реставрацията е завършена през 1987 г. и обектът е предаден на Общинския съвет в град Брезник.
С идването на 10 ноември 1989 г. работите затихват, а идеята за Музей на маската понася криза след криза. Къщата пустее, а дворът буренясва. Оригиналните екземпляри на маски, откупени през годините, са унищожени или събират прах в хранилищата вместо погледи на туристи. И така вече повече от 20 години…
В Плана за развитие на област Перник (2007-2013) присъства проектна идея в тази насока. Предвидено е разработването на съвместен проект с провинция Нуоро в Сардиния, Италия, в рамките на Програма Леонардо да Винчи, а средствата за неговото изпълнение е трябвало да дойдат както от оперативните програми, така и от общинския бюджет. С проекта е трябвало да бъдат изградени мини експозиции на сурвакарски маски в 15 села от общината, както и специализиран интернет портал. Предвидено е и разкриването на нови работни места. За съжаление, не може да бъдат отчетени видими резултати в тази насока.
Важно е да отбележим, че към днешна дата Сардиния вече има своя функциониращ Музей на средиземноморската маска в Мамояда (Museo delle Maschere Mediterranee di Mamoiada). Последният е разработен не в партньорство с Перник, а с методическите напътствия на Международния музей на карнавала и маската в Бенш, Белгия.
Организационният комитет на пернишкия фестивал обаче не търси устойчиво сътрудничество с подобни утвърдени институции. Представители на Бенш неведнъж са гостували в Перник. Още през 1993 г. тук са били неговият кмет Арман льо Роа заедно с тогавашния директор на белгийския музей – покойният Мишел Ревлар. Ревлар и съпругата му, Гергана Костадинова, която е българка и бивш сътрудник в музея в Бенш, пък са посещавали България по различни изследователски поводи. Двамата са публикували и научни материали за игрите с маски в нашата страна.
През 2010 г. в Перник бяха представители на сегашния научен екип на белгийския музей. Те обаче бяха пренебрегнати от тогавашното ръководство на Регионалния исторически музей в Перник. Въпреки направените опити за комуникация.
Създаването на Музей на маската в Перник продължава да е не само подходящо и смислено, но също така и наложително. От една страна, „опазването“ на маските във фондохранилищата е под въпрос. От друга страна, времето минава, а хората – живите участници в маскиранията – си отиват, а заедно с тях изчезват и спомените им. И ако последното е неминуемо, то институционалното мислене не бива да позволи да си отиде и паметта. Историческият музей в Перник трябва да съхранява тази памет, но на този етап липсват млади и подготвени кадри.
Затова „да възкресим идеята“, както призовава Румен Янков през 1998 г., възмущавайки се от неслучилия се пернишки музей: „Музей на маската в България няма да има. При това дередже на културата. При тоталното безпаричие, обхванало всички сфери. Въпреки това ще ни се да дадем нов живот на идеята. Да предложим решение. Хората умират. Идеите остават – особено добрите – те винаги възкръсват в пепелта“, допълва Янков.
Имайки предвид поредната криза, на която сме свидетели в момента, и правейки този паралел с 1998-а година, може да заключим, че пари за каквото и да било няма да дойдат просто така. И липсата на средства вече не е аргумент. Липсата на воля, уви, е много силен аргумент.
За повече информация:
Манова, Цветана. 1999. „Разказаната история (Международният фестивал на маскарадните игри в гр. Перник)“. В: Краев, Георг, и Ирена Бокова (съст.) Маска и ритуал. София: НБУ/ Яр.
Страхилов, Иво. 2010. „Пернишкият Музей на маската – една идея в криза„. www.surva.wordpress.com/2010/07/07/пернишкият-музей-на-маската-–-една-ид.
Янков, Румен. 1998. „Да възкресим идеята“, Сурва, частно издание за маскарадни игри и обичаи, бр. 2, 24 януари 1998.
СУРВА 