˙·٠•●٠СУРВА ٠●•٠·˙

Един блог за игрите с маски у нас и по света

Празникът Сурова в Пернишко беше вписан в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството

Posted by Иво Страхилов на декември 12, 2015


 

DSC03844

Снимка: surva.wp.com

Междуправителственият комитет на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство, по време на своята 10-та сесия, вписа „Народният празник Сурова в Пернишко” в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството. Това се случи на 2 декември 2015 г. във Виндхук, столицата на Намибия. Така българските елементи в световната листа станаха четири – след Бистришките баби (2005/2008), Нестинарството (2009) и традиционното килимарство в Чипровци (2014).

Съгласието си за вписването са дали сурвакарските групи от следните селища: кв. Бела вода (гр. Перник), Ярджиловци, Драгичево, Кралев дол, Люлин, Батановци, Черна гора, Лесковец, Мещица, Големо Бучино, Богданов дол, Витановци, Расник, Ковачевци, Сирищник, Косача, Чепино, Светля, Габров дол, Лобош, Елов дол, Дивля, Извор, Стефаново, Друган, Бегуновци, Кошарево, Велковци, Долна Секирна, Гигинци, Ноевци, Слаковци, Радомир, Копаница, Дивотино, Пещера, Калище, Земен, Дрен, Ракиловци, Банище. Именно към носителите и общностите на тези населени места би трябвало да се отправят най-големите поздравления, но и благодарности за това, че са съхранили традиционната практика.

Номинацията беше подготвена през 2012-2013 г. и за нейния успех работиха много хора и институции, при това при различни ръководства. Автори на досието са учените от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей  при БАН доц. д-р Ваня Матеева, д-р Иглика Мишкова и д-р Милена Любенова, както и Цветанка Манова от Регионалния исторически музей в Перник. Доц. д-р Николай Вуков пък беше представителят на Република България в Намибия, който защити кандидатурата по време на дебатите. Тук, разбира се, трябва да споменем Министерството на културата и Министерството на външните работи заедно с неговите структури, които координираха и подпомогнаха целия процес. Не на последно място, мрежата от читалища и РЕКИЦ-Перник оказаха значимо съдействие, а Община Перник и Областна администрация Перник – подкрепа за инициативата.

Няма да спестя факта, че проекторешението на оценяващия експертен орган от ноември т.г. не предвиждаше вписване – къде по обективни причини, къде въз основа на заключения, които трудно можеха да бъдат изведени от самото досие, както например отбеляза белгийският представител по време на разискванията в Междуправителствения комитет. Важно е обаче, че финалният резултат е добър и че в крайна сметка е постигнат сериозен успех за България. Несъмнено това важи и за наследството – ще се повиши неговата видимост и значимост.

При все това, иска ми се да отбележа няколко неща.

1. Сурова-та съществува далеч преди ЮНЕСКО, надявам се, че ще продължи и в/след ЮНЕСКО.

Една от критиките на експертите към номинацията беше свързана с разпознатия риск от деконтекстуализация на празника поради провеждането на градския маскараден фестивал в Перник. Любопитно е да забележим, че същата международна организация очевидно одобрява деконтекстуализацията „за собствена употреба“, тъй като сурвакарите от Долна Секирна и Бела вода днес пристигнаха в София, за да се включат, явно като атракция, в рамките на международна конференция по повод 70-та годишнина от създаването на ЮНЕСКО.

„…участниците и гостите на събитието ще имат възможността да съпреживеят народния празник „Сурва” пред Народния театър в столицата“, пише на страницата си в интернет Регионалният център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО, който е един от организаторите заедно с Министерството на културата, Националната комисия на Република България за ЮНЕСКО, Българската академия на науките и Университета по библиотекознание и информационни технологии.

Подобно разбиране за носителите на наследството единствено като за обект на политики или пък на изследване е най-малкото остаряло. Остава надеждата, че в утрешния панел „Ролята на локалните общности в опазването на нематериалното културно наследство” наистина ще бъде дадена думата на тези общности, макар такива да не са упоменати сред участниците.

А ако трябва да се върнем на въпроса за деконтекстуализацията – както уместно каза и доц. Вуков в Намибия, сурвакарите ясно разграничават двете събития. И ако случайно ги заговориш докато дефилират в Перник, най-вероятно ще ти отвърнат с: „Трябва да дойдеш и да ни видиш на 13-ти [януари, Василовден по стар стил]! На село!“. В белгийското градче Бенш са решили този въпрос за своя карнавал, който също е част от Представителния списък, по друг начин. Техните Жилове никога не напускат града. Впрочем, там правилата са много… Не мисля, че е уместно да въведем такива тук с оправданието „за да бъдем достойни за онова, което иска от нас ЮНЕСКО” (както се изрази проф. Георг Краев в Перник през 2014 г.). Ясно е, че ескпертите поддържат статуквото на дискурса, а дискурсът поддържа доминиращата позиция на тяхното експертно мнение, но не е съвсем коректно. По-скоро трябва да внимаваме с посланията, които отправяме към носителите на наследството.  И да избягваме намеси от типа на „ритуално“ или „официално“ откриване/закриване на Сурова.

2. И тук важен е въпросът за отговорността – отговорността за опазването на наследството. Българската държава вече би следвало да се е ангажирала с това и на международно равнище.

За да не се превърне вписването в самоцел, са необходими адекватни политики. В тяхното планиране и изпълнение участието на общностите трябва да бъде водещо. Както съветва ЮНЕСКО, стратегиите за опазване трябва да изградят капацитет и знания у общностите, така че последните да могат да поемат ръководството на процеса по опазване. Нещо повече, така ориентираните политики биха позволили на общностите да продължат този процес, дори ако експертите, правителството и неправителствените организации престанат да участват в него.

В този ред на мисли можем да споменем идеята за създаването на отговорна институция. В досието за Сурова е посочено, че Община Перник е взела решение за учредяване на Национален музей на маската и за целта е определена сграда. Дали това ще се случи? И дали един такъв музей у нас би могъл да надскочи есенциалисткото разбиране за културно наследство и неговите носители? Какви ще бъдат разказите в този музей?

3. Вписването на пернишката Сурова не означава, че тя е по-значима или по-ценна от останалите маскарадни практики в страната. Означава, че е ценна за своята общност. Въпреки че се представя като национален шедьовър в една проблематична класация. Дали музеят ще каже това? Дали ще покаже, че Сурова е толкова важна за сурвакарите в Пернишко, колкото и за маскиращите се в Благоевградско, колкото Кукеровден в Ивайловград и т.н., и т.н. Иска ми се в общия разказ да намерят място и празнуването на Хъдрелез от алианите в Разградско, и Атанасовден при видинските роми… И всичко това да бъде разказано от самите участници.

Ще видим…


Вижте видеото към номинацията ТУК. Автори са Симеон Григоров, Иглика Мишкова и Цветана Манова.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: