˙·٠•●٠СУРВА ٠●•٠·˙

Един блог за игрите с маски у нас и по света

За границите на свободата като граници на карнавала

Posted by Иво Страхилов на януари 19, 2015


Терористичният акт над френския сатиричен седмичник Charlie Hebdo и резонансът от случилото се поставиха въпроса за свободата на изразяване много гръмко. Поставиха го с удивителна. Скоро обаче се разбра, отново във Франция, че тази свобода не е абсолютна – случаят със скандалния, движещ се по ръба, но и отвъд закона, Диодоне го показа много ясно. За пореден път оспорваният комик се превърна в маркера, който посочи къде минава границата – било то заради антисемитските си позиции, подбуждането към расова омраза или съмненията за защита на тероризма.

В анализ за The Wall Street Journal К. Уебър направи връзка между френската антиклерикална традиция, чийто днешен глас е атакуваният вестник, и средновековния карнавал. За някои тази асоциация може и да е проблематична, но ми се струва важна и актуална. Особено ако я потърсим в настоящето и се опитаме да очертаем измеренията на свободата в съвременния карнавал. Например в тазгодишния карнавал във Вевчани, Македония, където една от сцените с маскирани изобразяваше „екзекутирането“ (по модела на кадрите, разпространявани от терористичната организация Ислямска държава) на човек, носещ слогана „Je suis Charlie”.

Организаторите се обявяват против цензурата, а участниците настояват, че се маскират два дни в годината, „за да се видите вие как изглеждате през цялата година”, с посланието да се знаят грешките и „след Нова година да не сте такива”. Упражнявайки така разбираната свобода, местните провокират серия от напрежения – през 2012 г. представят процесия с „погребението на Гърция”, което води до изпращане на протестна нота от страна на гръцката държава. Пак тогава друга процесия, изобразяваща молещи се мюсюлмани накърнява чувствата на изповядващите исляма, а впоследствие е подпалена църква в Струга. На карнавала през 2010 г. пък присъстват нацистки символи, развяват се знамена на Третия райх. Всъщност злободневието е част от всеки карнавал, а провокациите са нарочно търсени и почти задължителни за жителите на „Вевчанската република“.

Къде е границата и кой я определя?

Когато през 2013 г. карнавалът в белгийския град Алст показа сцена с „офицери от SS”(-VA) и платформа с „призиви” за депортиране на френско-говорящите, пародираща фламандската националистическа партия N-VA, ЮНЕСКО категорично разкритикува това като неприемлив акт. Според междуправителствената организация „историята на Холокоста не трябва да бъде тривиализирана”, още по-малко в контекста на практика, която е включена в Списъка на нематериалното културно наследство на човечеството. Гледната точка на Белгия обаче е друга. Правителството не вижда нарушение на разпоредбите, осъждащи дискриминацията, антисемитизма и насаждането на расова омраза. Фламандският министър на културата изрично защитава гротескната същност на карнавала като място на сатира и преувеличени стереотипи.

Важно е да уточним, че ЮНЕСКО осъди строго и нападението на Charlie Hebdо като посегателство над свободата на словото.

Прехвърляме се в България. В началото на януари т.г. по време на маскарадния фестивал в Благоевград се появи мъж, маскиран като Хитлер с характерния нацистки поздрав. Придружен от двама „войници”, той се движеше в мотор с кош, „украсен” със свастика. Групата, която представя въпросната сцена, беше наградена от експертното жури. Пречупени кръстове и друг път са забелязвани в отделни маскарадни костюми от различни краища на страната.

Следващ казус, който ще търпи развитие, е типизираният негативен образ на „циганина” в маскарадите в България. Закрепен към „традицията“, расисткото съдържание на този персонаж сякаш е неутрализирано и заличено от нашето време, чийто продукт той всъщност е.  Представители на ромските общности у нас рядко признават, че образът е обиден за тях, особено на фона на по-сериозни дискриминационни практики. Въпреки това, ясно е, че той не съвпада със собствената им представа за самите тях.

Примерите от Холандия и Обединеното кралство са показателни. Персонажът Zwarte Piet в холандския празник Sinterklaas е обект на много дискусии, протести, дори на „разследване” на ООН, защото много хора смятат, че той е унизителен и възпроизвежда негативни стереотипи. Подобен е и казусът с английските мамъри. Защитата обикновено идва по национална линия – „това е традиция, с която се гордеем“.

Как ще очертаем границите на свободата в България, където всички побързахме да се наречем Шарли? Защото, както казва Н. Огнянова, „изборът при свободата на изразяване не е всичко или нищо„, има предели. И за кои българи ще важи тази свобода? Ще продължим ли да чертаем граници между нас, да издигаме живи вериги и да се съгласяваме мълчаливо, когато мнозинството силово, чрез власт или буквално, решава кой има право на образование (примерът е от Калище), на здравеопазване (изказването на министър Москов) или на религия (Богоявление в Дупница)… Ще продължи ли Левски да е табу, а Ботев [да не] е идиот?

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: