Програма на научната конференция „Пътят на маскарада”


В рамките на 21-я МФМИ „Сурва“ – Перник 2012 ще се проведе научна конференция с международно участие. Тази година форумът е на тема „Пътят на маскарада”. Той ще се състои на 27 януари в конферентната зала на Двореца на културата в Перник. Научен ръководител е директорът на РИМ в Русе доц. д-р Николай Ненов, а секретар – етнологът Цветана Манова.

Програма на конференцията

9.00 – 9.30 – Регистрация на участниците

9.30 – 9.40 – проф. Иван Маразов НБУ: Златната маска

9.40 – 9.50 – доц. д-р Ганка Михайлова НБУ : Маскираните персонажи – отклонение от правия човешки път

9.50 – 10.00 – Маргарита Николова РИМ – Видин: Петелът-кон – ритуалният двойник на невестата в българската традиционна сватба

10.00 – 10.10 – Откриване

г-жа Росица Янакиева – кмет на Община Перник

10.10 – 10.20 – доц. д-р Валентина Ганева НБУ – София: Маската в българската живопис

10.20 – 10.30 – доц. д-р Николай Ненов РИМ – Русе : Пътят на политическия маскарад

10.30 – 10.40 – гл. асистент д-р Мария Маркова ИЕФЕМ–БАН: Хранителният код и маскираните персонажи

10.40 – 10.50 – доц. д-р Светла Ракшиева ИЕФЕМ-БАН: Маскарадни игри и обичаи в съвременността

10.50 – 11.00 – доц. д-р Ваня Жекова ИЕФЕМ-БАН:Пътят на сватбения маскарад

11.00 – 11.10 – д-р Весна Мариянович Национален етноложки музей – Белград: В края и в началото – карнавал (новите форми на маскарада в Сърбия и на Балканите)

11.10 – 11.20 – гл. асистент д-р Ирина Коларска ИЕФЕМ–БАН: Маскарадни игри в Чехия

11.20 – 11.30 – Кателина Салтирова, Десислава Първанова Музей „История на София”: Джамалът в софийското село Равно поле според разказа на един юноша

11.30 – 11.40 – проф. Валерия Фол НБУ: Култът към слънцето и маскарадната обредност

11.40 – 11.50 – доц. д-р Ваня Матеева ИЕФЕМ-БАН: Празнуване с маскиране у незрящите

11.50 – 12.00 – Десислава Тихолова РИМ – Русе: Празници и маскаради

12.00 – 12.30 – Дискусия

12.30 – 13.30 – Обедна почивка

13.30 – 13.40 – Венета Георгиева – Козарева Музей „Дом на хумора и сатирата” – Габрово: Карнавалът на хумора в Габрово: лица пред маските

13.40 – 13.50 – Анюта Каменова- Борин ИМ- Чипровци: Маски и плашила

13.50 – 14.00 – Елена Георгиева РИМ- Ловеч: Джамалът от с. Славяни, Ловешко

14.00 – 14.10 – Теодора Колева РИМ – Русе: Бразаята в Белцов през социализма

14.10 – 14.20 – Вася Гергинова РИМ – Пазарджик: Кукурски игри в Калугерово

14.20 – 14.30 – Мария Йорданова РИМ – Пазарджик: Дервишов ден в Лесичево

14.30 – 14.40 – Искра Тодорова РИМ – Русе: Маскарадът в интернет

14.40 – 14.50 – доц. д-р Ангел Гоев АЕК „Етъра” – Габрово: Традиция и иновация в маскарадната обредност

14.50 – 15.00 – доц. д-р Екатерина Анастасова ИЕФЕМ-БАН: Маскарад в Бруклин, САЩ

15.00 – 15.10 – Таня Марева РИМ- Смолян: Пътят на старците от с. Орехово – промени във времето и пространството

15.10 – 15.20 – гл. асистент д-р Марияна Борисова ИЕФЕМ-БАН:Понятията близо и далеч – маскарадните традиции в България и Литва

15.20 – 15.40 – Галя Чохаджиева РИМ – Велико Търново: „Между старото и новото – един фестивален филм за фестивала”

15.40 – 15.50 – Михаил Стойчев РИМ – Велико Търново: „Ергенска сватба” в Килифарево – спомени за преди, разкази за сега

15.50 – 16.00 – гл.асистент д-р Цветелина Димитрова ИЕФЕМ-БАН: Българският и сицилианският маскарад: сравнителни наблюдения (с фотопрезентация)

16.00 – 16.10 – проф. Ася Попова Париж: Блажни и говеални празнични цикли в българската календарна обредност
16.10 – 16.20 – Иглика Мишкова ИЕФЕМ с музей, Цветана Манова: Маскарадът в Драмско- визуален дискурс

16.20 – 17.00 – Дискусия

Агенция „Фокус“: Проф. Валерия Фол: Кукерите вече са част от фестивалната култура
22 януари 2012 | 15:01 | Агенция „Фокус“

Проф. Валерия Фол, директор на Института за опазване на културното наследство към Университета по библиотекознание и информационни технологии (УНИБИТ) и сътрудник на Центъра по тракология към БАН, пред Агенция “Фокус”.

Фокус: Проф. Фол, кои са най-характерните древни традиции, чийто носител са кукерите?
Валерия Фол: Маскарадната обредност е свързана с календарната и специално със слънчевия календар – с дните между зимното слънцестоене и пролетното равноденствие. Всички древни общества имат в календара си маскарадна обредност. Изследвайки генезиса на маскарада, проф. Чезаре Поппи вижда най-ранните данни в халколитната култура по българските земи заради множеството идоли, чиито лица както изглежда са с маски. В Средиземноморието и в Югоизточна Европа обичайно тази обредност се свързва с вечния природен кръговрат и от там – с почитта към ежегодно умиращия и раждащ се бог, който е наричан Дионис, Загрей, Атис и т.н. Всеки етнос има своя образ за бога с вариантни регионални отлики. В древността маскарадната обредност е едновременно общността мистерия и индивидуален посветителен (инициационен) обред. Днешните кукерски игри изглеждат мистериални по вид, но не и по функции. Маскарадната обредност запазва дълго време мистериалния си характер в Югоизточна Европа и чак в средата на 20 век постепенно придобива характеристиките на карнавал. Диахронията е резултат от социално-политическата съдба на тази част на Европа. Бидейки под Османска власт, селските райони (особено планинските) не са под строгия контрол на Източноправославната църква и дълго време маскарадът остава важен елемент от инициационната и космогоничната обредност. Мистериалното разиграване на сътворението е чрез сексуализирани действия, така, както хилядолетия наред е правено заради органичното разбиране на съзиданието. Затова сходствата в този тип обредност е типологически сходна при различните етноси.
Фокус: Освен във фолклора, има ли исторически извори за кукерите в античността и средновековието и къде?
Валерия Фол: Най-много достигнали до наши дни сведения за обредни елементи, в които се откриват типологически прилики с кукерската обредност, има за атинските Ленеи и Антестерии за селските Дионисии и др. Съхранената кукерска обредност, която вече е карнавализирана. Носителите й, иновирайки, повтарят действия, персонажи и атрибутите им, без да влагат смисъла, който са имали в древността. Още Ориген – християнски апологет и философ, който живее в последната четвърт на втори и първата половина на трети век, заклеймява обредното маскиране и травестизъм и ги определя като Дионисови. Решенията на ранните християнски поместни и вселенски събори дават сведения за маскарадната обредност, тъй като полагат усилия да я изкоренят. – В решенията на Анкирския поместен събор (314 г.), Картагенския поместен събор (419 г.), Шестия вселенски събор (678 г.) са гласувани специални канони по този въпрос. Тълкуватели на тези събори като Теодор Балсамон (ХІІ в.), житието на Св. Дазий, отговорите на пана Николай на писмо до него от Борис І и др. писмени извори също показват, че обредността е жива през Късната Античност и Средновековието.
Фокус: Каква е символиката на зимните празници, когато играят кукерите?
Валерия Фол: Кукерската обредност е във времето, когато дните постепенно стават по-големи и се изравнят с нощта. Това са дните от годината, през които Слънцебога увеличава мощта си и е все по-видим, когато светлината постепенно надмогва мрака и природата се събужда за нов плодоносен период. Всяка обредност е и магическа. Обществото (дори и предците от Отвъдното – те са вярвани като част от общността) чрез маскарадната обредност помагат на Слънцебога да вземе надмощие и да настъпи новия период във вечния кръговрат. Смисъл на това ново раждане е заложен в древните теогонии, например в Теогонията на Хезиод и в орфическата теогония, достигнала до нас чрез Дервенския папирус.

Фокус: Откъде идва връзката с дните след Коледа – тя е християнски празник, кукерите са езически?
Валерия Фол: Слънцето е бог, който винаги и навсякъде е почитан, а в земите и сред народите, в които се ражда и най-рано разпространява християнството е върховно божество, свързано и с царската власт. Рождеството Христово е закрепено към най-популярния култ в това време – раждането на новото, на непобедимото Слънце. Най-естественото решение на набиращата сила нова религия е да усвои и да направи свой деня на Непобедимото слънце. „Дяволските” обреди след този ден, обаче, заклеймява.

Фокус: Кои други обичаи, освен кукерите, се водят по слънчевия календар?
Валерия Фол: Например нестинарският обреден календар е тясно свързан със слънчевия. Той отдавна не се спазва. Сред българските нестинари е запазена само обредността на деня на св.св. Константин и Елена, а сред някои от гръцките, които са потомци на изселниците от Странджа, и на зимния св. Атанас, „когато зимата преваля”. Обредният и стопанският календар винаги са неразривно свързани още в най-дълбока древност, така че слънчевият календар присъства навсякъде и всяка култура намира своите теогонични и обредни решения. За обредния и стопански календар на българската традиционна култура бихме могли да кажем, че е базирана на античната и това е нормално, тъй като тя е била силно развита и отговаря на физико-географските и социо-икономическите условия на района. Проф. Иван Венедиков казваше, че „християнизацията покрива като тънка пелена” античните и специално тракийските вярвания и обреди. Разбира се, през вековете са настъпили трансформации и иновации, които са видими и проучвани. Интересното е, че често иновациите са всъщност архаизация, тъй като се обръщат към архетипните представи и вярвания.

Фокус: В кой край на България са най-запазени кукерските традиции?
Валерия Фол: Мисля, че кукерска обредност такава, каквато е наблюдавана до средата и в някои райони до `70-те години на ХХ век, вече не може да се види. Тя е вече театрализирана и не е космогонична и в същото време инициационна мистерия. Времената са други, няма я вярата, която е движела обреда. Фестивалите помагат да се съхранява това наследство, но и динамизираха изчезването на същността. Кукерите вече са част от фестивалната култура. Най-древният вариант, достигнал до наши дни, според мен е моно кукерът в района на Странджа планина, който е и част от обредността на хората, носители на нестинарството.

Фокус: Предстои национална конференция, посветена на маскарадните игри, какво очаквате да прозвучи на нея?
Валерия Фол: Перник чрез „Сурва” се утвърди като един от центровете в световния календар на международните маскарадни фестивали. Международна асоциация ежегодно публикува такъв календар и Перник присъства от години в него като място, където любители и изследователи могат да видят групи от България и други страни. Изключително важно за поддържане на традицията и изучаването й е съпътстващата фестивала национална научна конференция с международно участие и публикуваните след това томове с доклади. Тази година темата е „Пътят на маскарада” и заявените доклади са изключително интересни. Важно е, че обществеността на града поддържа усилията на колегите от музея и общината в организацията. Направило ми е впечатление, че в залата на конференцията винаги има публика от града и гости на града, дошли специално за фестивала и научния форум.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.