˙·٠•●٠СУРВА ٠●•٠·˙

Един блог за игрите с маски у нас и по света

Последният филм на Адела Пеева „Сънувам старци“ спечели награда в Лондон

Posted by Иво Страхилов в юли 22, 2011


Документалният филм „Сънувам cтарци” спечели наградата на публиката (AUDIENCE FILM PRIZE 2011) на ХІІ Международен етнографски филмов фестивал в Лондон, съобщи БНР. Фестивалът се организира на две години от Кралския антропологичен институт (RAI – The Royal Anthropological Institute) и е един от най-известните специализирани кинофестивали в света.

Филмът е осъществен съвместно с Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН по проект „Открит музей”, финансиран от Национален фонд „Научни изследвания” към Министерството на образованието, младежта и науката. Режисьор и сценарист е Адела Пеева, консултант – Иглика Мишкова, уредник в Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН, оператор – Емил Пенев.

„Сънувам старци” представя по необикновен начин една древна кукерска традиция в малкото село Сушица (днес квартал на град Карлово), която е съхранена до наши дни. Целият драматизъм от минало и настояще е показан в документалния филм „Сънувам старци” чрез архивни кадри от Етнографския музей при БАН /1942 г./, които за първи път бяха извадени от филмовата лента пред жителите на Сушица, а паралелът със съвремието непринудено изпъква с главните герои – 76-годишният бай Иван, Дечо Дечев на 68 години и „старците” от кукерския състав към читалището.

За игрите с предрешване от Карловско пише и известният български етнограф и фолклорист Христо Вакарелски в „Етнография на България” от 1977 г. Вакарелски нарича тези игри „същинска драматична проява”, където определя всички участници в карнавала като „актьори”, „имитатори”, било то човек, кукла, растение или животно: Безразборното скачане и дрънкане еволюира в стройно ритмично ходене, наумяващо някакъв зачатъчен балет. Към такава сценична представителност при тия случаи насочва и изисканата костюмировка и маскировка, доведена до красива униформеност в рошави гащи, пъстри елеци и бели ръкави на ризите.

Кв. Сушица е разположен в подножието на Стара планина и е част от северната граница на Карловското поле, чиито розови насаждения разкриват на юг една естествена цветна картина от гюлови масиви.

„Сънувам старци“
 Анотация от ИЕФЕМ – БАН

Дечо и бай Иван живеят в малкото село Сушица в Южна България. Дечо е на 68, а бай Иван на 75 години. Откакто се помнят са приятели и вече повече от 50 години всяка година в края на зимата се маскират като кукери и играят в кукерското хоро на площада. Един обичай, чието начало се губи назад във вековете, традиция, станала част от историята на един цял народ. Този обичай се среща на много места в България, но тук в селото е запазил почти напълно своята автентичност и все още може да се види такъв, какъвто е бил преди векове.
За хората в Сушица Старчов ден е най-големият празник и днес, в навечерието му, цялото село пак се готви за тържество. Дрънчат хлопки, от скринове и тавани се изнасят костюми и маски. Всичко изглежда така, както в стария кинопреглед от 1942 година, който открихме в архива на Филмотеката – преди повече от 60 години е заснет празникът в същото село.
Показахме кадрите от филма на хората от селото. Някои от тях познаха бащите и дедите си, защото тук традицията се предава от поколение на поколение, от баща на син. И Дечо позна баща си, а бай Димитър дядо си, на младини със засукани мустаци.
Но днес, за първи път на този ден, бай Иван е тъжен. Защото той няма да играе – вече няма сили, уморява се, не му стига въздухът… Но приятелят му Дечо е решил да му направи подарък: изработил е макет на кукер и го е облякъл в костюма, който бай Иван е носил на празника. Кукерът ще бъде сложен в къщата на Иван за „да му е дружка” и да виждат хората какъв е бил. Но първо ще го занесат на площада, за да го видят съселяните, танцуващи кукреското хоро там. „Все едно, че съм аз” – казва бай Иван.
Празникът започва – около голям огън на площада играят кукерите или „Старци” както ги наричат тук. Народът се тълпи около хорото, а над всички тях, от олющения трафопост, с вторачен и немигащ поглед под маската ги гледа кукерът-макет. „Все едно, че съм аз” повтаря бай Иван и сълзите му аха-аха да потекат.
И така до късни доби. А тогава, незабелязан от никого, кукерът слиза от трафопоста и върху раменете на Дечо и приятелите потегля към къщата на бай Иван.
Това е един филм за малкото село Сушица и неговите жители, за една древна традиция, която те са запазили до ден днешен и за едно приятелство – вечно като самата традиция.

© Снимка: ИЕФЕМ – БАН

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

 
%d блогъра харесват това: