Dnevnik.bg: Перник – столица на маскарада


Перник – столица на маскарада, 31 януари 2011 г.

От Иво Страхилов 

Кукерски и сурвакарски групи от цяла България и чужбина показаха в края на миналата седмица своите обичаи на Международния фестивал на маскарадните игри „Сурва“ в град Перник.
По време на дискусионния форум, съпътстващ фестивала, стана известно, че неправителствената организация „Център ЮНЕСКО – толерантност, традиции и култура“ има намерението да предложи „Сурва“ за част от световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО.

В петък вечерта с пищен галаспектакъл бе поставено официалното начало на празника. Кметът на Перник предаде символично ключа на града в ръцете на фестивалния воевода и двамата запалиха сурвакарския огън. От своя страна воеводата обеща да „отключи“ душите на участници и зрители само за добро и ги призова да празнуват „сякаш това е последният ден от живота им“.

Последва парад на участниците по улиците на града. За 20-ото си юбилейно издание фестивалът събра

рекорден брой кукери – над 6200

Сред тях има гости от Палестина, Испания, Италия, Украйна и други страни. Никой не говори за грип, а мразовитото време не спира публиката да следва маските.

Двама нигерийци са се включили в групата на кюстендилско село. Обясняват на български, че техни приятели ги „запалили“ по кукерството, а местните хора ги приели с радост в групата, особено след като са сложили тежките звънци на кръста.

Не може да се каже със сигурност какво точно кара хората да продължават традицията. Голяма част от участниците обаче казват, че маскирането за тях е религия. Дотолкова обичат празника, че дори наричат себе си фанатици. Както пише в прогласа на сурвакарите от Пернишко, „фестивалци пазят обичаите си, защото знаят, че загубят ли ги, загубени са и те самите“.

В една от групите кукер стои безучастно настрана, докато дружината му вдига невъобразим шум със своите хлопки и чанове. В лудешкото скачане единият от звънците му се е счупил. Разказва, че го е наследил от дядо си и че дори и да го поправи, звънецът вече е загубил медения си глас. Казва, че

сърцето го боли, като гледа звънеца:

„Както е напукан, така все едно и сърцето ми е прободено.“

Болката на участника споделя и жена от публиката. Оказва се, че тя е изследовател от Университета в Илинойс, проучва българския фолклор и се интересува живо от звънците. Наясно е с българските традиции, обича тукашните мелодии и умело пристъпва в такта на тъпаните.

Това е маскарадът. Да се срещнеш с различни и непознати хора от цял свят и все пак, да ги чувстваш близки.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.