Сурова в медиите


Как отразиха медиите граовската Сурова:

„Градски вестник“: Пернишката Сурова

Автор: Руми Борисова Публикувано на 17 януари 2011

Това е то истинската пернишка Сурова. Не „сурва” както е кръстен международния фестивал, който се прави на края на януари в Перник, а сурОва – както хората викат на празника по селата. Там е истинското народно тържество.

Традицията мъже да се преобличат на 13-ти срещу 14-ти януари, да изпращат старата и да срещат новата година, да гонят злото и да се надяват на повече добро, е от незапомнени времена. През годините властите са имали различно отношение към празника. Бил е забраняван, но сега го толерират. Кметът на Перник като домакин на фестивала и като глава на местната власт е почетен гост. И тази година Росица Янакиева направи тур – от Люлин, през Бела вода и Батановци, където групата чества 40-годишен юбилей, до знаковото за сурвакарството село Габров дол.

С всяка измината година фолклорът на празника се осъвременява. Някога мъжете са се преобличали на жени, а сега дами надяват ликове и полюшват хлопатари. В ония времена мечката, водена от мечкар, газела хората за здраве, а сега се снимат с нея. Гърмежи сигурно е имало и едно време, но сега те вече са заря в небето. Никой на Сурова не спи. Шишенца със сгрявящя течност се подават от ръка на ръка и това е част от традицията. Поемат я от татковците младите. Все по-често в групите сурвакари има даже пеленачета.

Е то затова СурОва я има и ще бъде завинаги – докато свят светува!

В Батановци предизвикаха Янакиева със Сватбарското хоро и тя поведе танеца. Даже развя байрака на батановчани.

В Люлин децата не стигат да се направи пълна гарнитура на футболен отбор, обаче яко са запалени по сурвакарството.

Барабар с мъжете и жени се маскират в групата от Габров дол, ако това да не е според традицията.

„Майсторите на танца” от популярната вече танцова формация бяха част от сурвакарския празник в Габров дол. Партньорството е сериозно – сурвакари и танцьори заедно гастролират по света.

Pernik today: Габров дол си е Габров дол!

14 януари 2011 г.

Две мнения няма. Табиетлийски се бяха подготвили домакините за вечерта на Сурва. Не, че друга година не го правят.

На малкия селски мегдан се изсипа едно чудо народ. Малкото иначе селце, по Сурва става десеторно по-голямо. Вратите са широко отворени за гости. Къщите преливат от хора. Всички се връщат тук на 13 срещу 14 януари. Едни се преличват, надявайки кожите, екотните звънци и триметровите ликове. Други са част от възторжената публика. От няколко съседни села идват в Габров дол, за да се насладят за пореден път на вълшебството на Сурва.

Цял спектакъл представиха габровдолци. За кой ли път бе разигран тукашният адет „Сватба” и за кой ли път интересът на публика, участници, журналисти и фоторепортери бе неподправен. Светкавиците на фотоапаратите не спираха, но габровдолци отдавна са свикнали на неподправения интерес.

В тон с днешните реалности, сравнително млади свекър и свекърва чинно седяха на студа и чакаха сватбарите. Пред все още незапаления огън среща направиха групите на децата и възрастните на Габров дол. Невръстен болюкбашия и млад болюкбашия кръстосаха саби като символ на това, че традицията на сурвакарството грижливо се съхранява и се предава от поколение на поколение. Няма мъж, който веднъж е тръгнал с дружината, да се върне и да не се преличва на другата година.

И за да докажат, че традициите не са това, което бяха, доста момичета изненадващо бяха опасали звънци също като връстниците си от силния пол. Ама, тежало им, ама боляло ги – кой ти усеща болка, понесен от вихъра на емоциите и на ритмичното думкане.

Нови, приказни ликове представиха сурвакарите от Габров дол, известни с височината на маските си. И ако миналата година имаше само два цветни лика, тази година се виждаха доста обагрени. Да се чуди човек как носят по 3 – 4 метра, че и повече на главите си млади и възрастни мъже, а барабар с това и играят под такт.

На мегдана многолюдната дружина на Габров дол се срещна с групата от ковачевското село Светля. Двете формации традиционно са едни от най-силните в региона. Това не им пречи да са приятели и люти съперници, когато се налага.

Танцьори от формацията „Майсторите на танца” взривиха публиката с темпераментни хора, поднесени по оригинален и изкусен начин.

Селцето Габров дол бе толкова претъпкано с коли, че онези, които искаха да си тръгват, геройски издържали на студа, но вече посинели, с часове не можеха да се измъкнат от автолудницата, задръстила уличките на сурвакарското селище.

В същото време народ щъкаше навсякъде. Мъжете, понесли в едната ръка ракийка или вино, а в другата безалкохолно, се черпеха без мяра. На Сурва е така. Нищо, че имаше и мъжкар, който толкова се бе насмукал /да кажем, че опиянението е от магията на Сурва/, че се съблече гол до кръста и залитайки и ръмжейки от единия край на мегдана до другия, плашеше жените и децата.

Хрумки, раздумки, рошави мисли: Сурва е в Пернишко!

Автор: Руми Борисова, 15 януари 2011 г.

Всяка година но Васильовден постарому в Пернишко народът сякаш пощурява. На 13-ти срещу 14 януари се празнува СурОва. Сeга на празника му викат Сурва, но в мойте детски спомени , а аз все пък съм живяла само малко повече от половин век, на тоя ден си му викаха СурОва.

И като приближи тоя ден и тия които си имат село, и такива, които си нямат, се юрват по селата. А там – и мало и голямо, и мъже, че и жени, особено млади момичета, го удрят на маскарад. Предрешават се в странни костюми.

В някои села по стотина човека, че и повече, навличат нещо като дрипи, но направено на ленти от нови парцали и даже специално купени платове. На главите си носят едни чудесии, на които викат „ликове”. Това са в повечето случаи много големи пана, направени от дървени конструкции и по тях има перушина и други части от дребни животни. Често на маските има рога може би като намек за Рогатия. И всичките носят на кръста и по други части на тялото звънци – от нормални до такива с огромни размери.

Част от групата на предрешените е и възстановка на старовремска сватба с невеста и младоженя, свекор и свекърва, девер и етарва и т.н. Сватбата не може и без поп и това е едно от най-смущаващите за мене неща – никак не ми се харесва поради домашно възпитание и ревностна вяра, подигравката със свещеника. Но хората ми обясняват, че попът у техно село си го заслужавал – не знаел молитвите и една литургия като хората не можел да изкара, но на софрата след помените на бабите много си го бивало.

Има и доктор, то сега по селата няма джипита.

И циганин има, и проститутки – та нали това било най-древна професия.

Задължително има и мечкар с мечка. Само дето сега мечката не гази за здраве, какъвто е обичаят, ами се снимат с нея.

Обичаят навсякъде е един и същ – пали се огън в центъра на селото, вият се хора около него, пие се се домашна ракия и други сгряващи питиета. Сурвакарите показват уменията си да дрънкат със звънците в синхрон. Често някои села си гостуват взаимно. После се разотиват и отзарана пак нагласени маскарадно обикалят по къщите и събират подаръци в продукти – месце и сланина от прасето, по някоя ябълка и круша, ако са останали в мазето и не са направени на джибри, орехи, а по възможност и пари. После парите се дават за благородни каузи, както се казва на модерен език – я да се направи някоя чешма или пък да се потегне черквата с селото. И идеята в маските, и костюмите е сходна. Това етнолозите са го разчепкали подробно. На мене са ми разказвали обаче, че във всяко село си има и различни табиети.

Като се пише за празника, пък и като се говори, все се повтаря, откакто аз помня, че с всичките тия салтанати се гонело злото и всичко се правело, за да победи доброто. Само че аз още не съм срещала сурвакар, който да е убеден, че е точно така. Та нал всяка година все го гонят злото, а животът си продължава – шарен и с добро и с по някоя беда, и с всеобща бедност и с по някой успял да се замогне, но много рядко с добро и по-често – с далавери.

Цялата работа си е едно страхотно зрелище. Маскираните се вкарват в роля, играят театър пред публика, по някакъв особен начин се чувстват важни, стойностни, интересни. Това се случва един ден в годината на село, после в Перник в края на януари на традиционния фестивал на маскарадните игри, който от скоро се прави всяка година, а преди беше през две и бивало и по-рядко. Много ог групите пътуват в страната и в чужбина за участие в сродни карнавали.

Подготовката за спектакъла трае дълго – още не отминала тазтодишната Сурва, вече се мисли за следващата. Добавят се елементи в костюмите, измислят се нови персонажи, а пред фестивалното жури се съчиняват и скечове. Понякога има много майтапи. Лани се шегуваха с птичия грип и кризата. Един даже се беше нагласил досущ като бат’Бойко.

Все повече и повече са децата в групите. Има даже понякога и пеленачета. Бебета на по месеци и около годинка са били нагласявани в стила н групата сурвакари от съответното село. Татковци, които нямат мъжки деца преобличат момиченцата си, само и само традицията да се пази. Та нали и те от малки сурвакарстват.

Доколкото зная и съм прочела, не е редно в групата сурвакари да има жени, но с времето това правило сякаш е отменено, защото много дами на Сурва надяват маските и барабар с мъжете гонят злото ли, какво ли.

Аз тая тръпка не я разбирам. Не ми е предавана. Имам само един спомен. Била съм много маленка. Трябва да е било един от първите фестивали в Перник. Кукерите, както събирателно им се казваше, обикаляха по стадиона. Е тоя фестивал аз го изгледах, качена на раменете на тате. После не помня много. А години наред се криех и не исках да чувам лумкането и да гледам предрешените хора. По някакво моя си причина хич не ми харесваха маските от убити животни и едни голи мъже в снега, които яко къркаха вино да не им е студено. Ако се случеше да съм в града по Сурва за фестивала ми ставаше лошо. В гърлото ми засядаше буца и се разревавах, даже понякога с глас. А от очите ми се лееха сълзи без причина. Кой знае – може пък точно така от мене да си е отивало злото.

Никога не бях ходила на истинска Сурва на село – до миналата година, когато за пръв ми се случи или се престраших. И тая година – бях. Невероятно е. Вече не рева и през цялото време ме подкарва в ритъма на хлопките, макар да не си падам по танците. Подскачам и даже уцелвам стъпките. От ракията не пия, само близвам. От каквото и да е варена, все е хубава, защото създава настроение като не е в големи количества.

Това е то Сурва –настроение, традиция, самобитна култура, празник и до небето – с илюминациите.

А на мене ще ми остане мечтата фестивалът, който се прави в града да се премести в селата – при истинския празник и при истинските хора. И там от него да се направи и индустрия.

Хрумки, раздумки, рошави мисли: По Сурва с кмета

Автор: Руми Борисова, 15 януари 2011 г.
За Сурва от години кметът на Перник, който и да е той, прави почетен тур в няколко села, където се вдига шумния празник. Прието е за журналята, между които и моята скромна милост, да се организира транспорт с цел улесняването на писането на репортажи и рекламиране на празника. От години колегите все разказват преживелици и приключения от това пътуване. Аз обаче съм с тях само за втори път.

И тая година на 13-ти, към 6 часа вечерта се натоварихме и потелихме. С нас беше и медийния консултант на общината Ани Скримова. Тя си призна, че отива на празника по селата за първи път, а по пътя се роди и каламбур. Някой попита дали догодина същият кмет ще ходи по селата. Ани отговори – зависи кой ще му прави предизборната кампания тази година.

Първата спирка беше в Люлин. Оказа се, че досега това село не е било включвано в кметския тур. Така и ни обясниха защо тръгваме от тука, но колкото на шега, толкова и наистина си помислихме, че причината е друга. Настоящият кмет на Перник Росица Янакиева има къща в селото и това е известно. Имотът е наследствен, купен е от нейния баща още навремето и сега се ползва от нейното семейство. Нормално е да имаш сантимент към мястото, където е селската ти къща, пък било то и да се кмет.

Янакиева пристигна навреме. Идваше от важно с събитие. Същият следобед беше в Божурище, за да подпише споразумение за създаване на сдружение между общините в Софийския регион, с което по-лесно ще се печелят големи проекти. С нея по Сурва беше и красивата й дъщеря Александра. Внучката Росита не я бяха взели, останала при другата баба.

В Люлин всичко си беше както си му е редът. Площадът пред читалището – пълен с народ. Сурвакарската група загрява с похлопванията на звънците, а публиката отпива сладко от шишенцата, които носи. Спретнатият кмет Илчо беше помислил за всичко. И тържеството лумна. Групата сурвакари дойде от страничната улица. Площадът и цялото село се изпълниха с грохота на звънците. Запалиха ритуалния огън. Изви се сурвакарското хоро под съпровода на хлопатарите.

Най-интересен от всички сякаш беше Бойко. Но не премиерът. Нито болюбашията на люлинската група, който носи това име, води групата от 13 години, а с нея е още от малко дете. Най-интересен беше нагиздения в парцален костюм Бойко на 2 години с две звънчета – сурвакарчето с близалката. Кръстен бил на дядо си и като него влиза при сурвакарите съвсем невръстен. И докато големите му колеги колчем към тях се насочеше фотоапарат, с удоволствие позираха, малкият Бойко се въртеше като пумпал и беше много трудно да бъде сниман.

С групата беше и 5-годишният Иво Георгиев. Той имаше вече 5 звънчета. От две години го слагат в костюм. Бил само на 9 месеца, когато татко му Ивайло го взел в групата. И той от малък друса звънците. Работи като началник смяна в Мини Открит въгледобив – типично за Перник хем миньор, хем сурвакар.

В традицията са вече и по-големите батковци – Любомир и Денис. Малко сме децата в Люлин, не стигаме за футболен отбор, казват те в компанията на непредрешени свои връстници. За фестивала в края на януари обаче всички щели да са нагласени като сурвакари.

Веселието е в разгара си. Оркестър „Радост” от Перник къдри граовски мелодии.

Певицата Виолета Огнянова от дивотинското читалище „Чичо Стоян” изкара няколко марковски и сватовски песни и по площада се плисна народното хоро.

Празникът в Люлин продължи, а ние се отправихме към Бела вода. Там вече бяха чинили адета. На площада догаряше огън, а разиграната пред народа сватба продължаваше в местната кръчма. Забраната за пушене тука не важеше и беше малко трудно да се ориентираме от дима. Не видяхме болюбашията, изглежда вече беше свалил премяната, но тамада на софрата се оказа пернишкия театрал Танани – Стоян Чифлички, До него, както винаги, беше и очарователната му съпруга Таня. А в компанията – и шефката на хуманитарните дейности в общината Нелета Вълева с нейната половинка. Отпиваха от филджан греяната ракия и усмивките по лицата на всички бяха заличили всяка грижа.

Танани много държеше да го снимам как целува ръка на кметицата. Такъв си е той – винаги галантен с дамите. Дългогодишният сценограф на пернишкия театър веднъж ходил на турне със сурвакарската група от Бела вода в Литва и от тогава си станал като част от нея, без да е отсъствал от никое събитие.

Гостите посрещна кмета на Бела вода Стефан Давитков. Много го беше яд, че сме се забавили. Затова пък видяхме страхотните булка и младоженик, хорото което извиха и се порадвахме на свирнята на млад и много талантлив гайдар.

След наздравицата кметът и репортерската групичка продължи към Батановци. Там купонът беше в разгара си. Събрали се бяха три групи – батановската, която тая година чества 40-годишен юбилей, каквото и да значи това – сигурно, че от тогава е по-организирана, сурвакари от Копаница и от Черна гора. Площадът грееше от сурвакарските огньове. А лампичките от коледната украса придаваха още повече празничност.

От сцената гърмеше оркестър, а в аванса пред него се бяха подредили куп малки дечица, направени на сурвакари, досущ като пуканки по сурвакарски калпак. В страни от сцената стоеше сърцатата директорка на местната детска градина Ани Паласкова. От години с екипа си от учителки тя прави така, щото и в групите децата да се възпитават в народната традиция.

От шаренията по площада човек можеше и да се ошашави. Зрелището беше невероятно. Погледът ми се натъкна на шарена група проститутки. Сводникът се возеше в М …, не мерцедес, а магарешка каручка.

Близо до тях група млади мъже в много стилни костюми по сигнал от водача здраво клатеха звънците. Танцът им приличаше на транс, а движенията им силно напомняха актове, които се показват по телевизора само през нощта.

Най-интересна ми стана една мечка. Огромна, също като Гризлито от илюстрациите в книгата за Винету – тази дето е любима на настоящия български премиер. Мъжагата под костюма сигурно беше над 2 метра и ми изглеждаше да е поне 200 кила.

Потърсих да го сравня с нещо на снимките и така попаднах на едно малко мече. Под маската беше 3-годишната Мелани, доведена от татко си и нагласена в перфектен костюм. Нямаше как да я снимам до огромния мечок обаче защото той беше обсаден от деца и девойки. Всички искаха да се снимат до него, щото ако трябваше да ги гази за здраве, както е според обичая, не се знае какво щеше да се случи.

От трибуната речи държаха кметът на Перник Росица Янакиева и на Батановци Петър Пенев – той каза нещо много важно – че тая година на фестивала в Перник батановската група юбиляр трябва да е № 1. Сбърка малко в аритметиката, защото според него групата била по-стара от фестивала, който сега е в 20-тото си издание., но и той се прави горе долу от 40 години и малко повече.

Оркестърът и домакините предизвикаха Янакиева на хоро. Поздравиха я със сватбарското и тя нямаше къде да ходи – поведе го. Даже байрака на батановчани и дадоха на развее.

Празникът се разгаряше с все по-яко настроение, сгрявано и напитките от донесените в пазвите шишенца.

От тука групите ще ходят в Копаница, ми обясни Симчо Мильов. Нямаше как да него срещнем тука. Ако има някой да знае най-много за Сурва из Пернишко – сигурно това е пенсионираният вече доскорошен директор на пернишкия музей. Е и колегата му етноложка Цветана Манова, разбира се. Симчо е написал много за традицията, но и за родовете. Все не ми стига време да прочета всичко. Дано даде Господ да имаме чалъм да ми го разказва и обяснява, както само той може.

Оставяме народът да се весели и с буса тръгваме към Габров дол. Такъв е редът – огньовете се палят по график – последния лумвал в полунощ в Кошарево, обясни ми още Симчо Мильов. По път към следващото зрелище видяхме празника и в други села, макар и само от прозореца на колата. Това обаче си беше ясно свидетелство колко силна и мощна е традицията.

в. „Стандарт“ : Граово VS злите сили

Брой 6467 Година XVIII, 16 януари 2011 г., автор: Руслан Йорданов.

Кукерските танци се развихрят след залез край кладата в центъра на селото
В Елов дол на кукерския празник участват два пъти повече хора, отколкото са постоянните жители на селото. Не могат да се изброят сеирджиите, които идват от цялата страна, за да видят зверовете. Артистите вече са свикнали и с вниманието на медиите, но тази година бяха подложени на разпит от екип американски антрополози.
Най-важната фигура е болюкбашията – водачът на кукерите. Тази година са избрали цели трима. Единият води колоната, другият ходи най-отзад. Неговата мисия е да събира падналите по пътя от опиянение рогати чудовища. Случвало се е да се връщат по две села назад, за да събират някой заспал на пътя сурвакар. Все пак празникът чупи всички рекорди за изпиване на домашно приготвени еликсири. За слаба ракия в този край автоматично се счита всеки първак под 55 градуса.
Бюлюкбашията води шествието из махалите на Елов дол, където те провеждат ритуалните си танци за изгонване на злите духове. Философията на Сурва, останала от езически времена, е да се направиш на по-страшен от дявола и да го изплашиш – със страшен образ и адски звън. В селото традицията повелява да се изработват „ликове“ – маски с пера от индиански вид.
Преди няколко години обаче еловдолските кукери трябва да заминат на турне във Франция. Домакините обаче им забранили да внасят на френска територия каквито и да било пера от птици и клюнове. Тогавашният бюлюкбашия Пламен Първанов се принудил да вземе назаем „глави“ – звероподобни маски с рога от Ярджеловци. Оттогава насам половината от кукерите са прегърнали рогатата мода.
Друг интересен персонаж е вестникарчето. То обикаля заедно с кукерите и докато те танцуват, то продава газети. Къса страница от стар вестник и иска за нея левче от стопанина на къщата. В една къща вестникарчето се опита да пробута страница с некролози и беше нахокано. Кукерите събират пари от всички махали в радиус от 40 километра. Танцуват за здраве и плодородие в къщите, а признателните домакини са длъжни да им се отблагодарят. Навремето са поднасяли на сурвакарите парче сланина или осолено месо, бутилка домашна ракия. Сега са минали поголовно на финикийски знаци. Събраните от кукерите пари се използват за общото благо – прави се общоселски банкет напролет след Черешова Задушница.
На Сурва светът се преобръща – фалшиви полицаи спират колите и не ги пускат без подкуп. Свирката на униформения пък е под формата на фалос. Попът вместо да се моли и благославя, псува като хамалин и опипва жените, част от които всъщност са преоблечени мъже. В това отношение обаче кукерът не се отличава много от реалния образ на покоен свещеник в Елов дол, който бил известен коцкар и политикан. Починал след една малка мастика в старата кръчма. На празника пишман лекарите гледат да уморят престорените си пациенти, но не и без да са взели рушвет преди това. Рогатите зверове удрят лекичко с дървените си мечове минувачите и ги мацат с въглен за здраве. Граовските селяни влагат цялата си душа при изгонването на злите духове. Дали са успели, предстои да видим през годината.

в. „Стандарт“ : Индиански игри в Елов дол

Брой 6467 Година XVIII, 16 януари 2011 г.

Цели пернишки села се маскират на Сурвата

Вместо да се моли, попът псува, пие и гони жените.
Бенина е станала кукер малко след като проговаря. Още на 2 годинки дебютира на Сурвата в Елов дол, и оттогава не пропуска празник, без да се маскира. За тийнейджърките като нея най-привлекателни са две роли – на звънчарка или на циганка. С циганите е по-весело, имат си тъпан и оркестър. С тях обикалят два дни и две нощи из околните села на срещи с други кукерски групи. Целият Граовски край се тресе от неспирен карнавал, съпровождан от канска глъч от звънци и полят с обилно количество огнена вода. В съхранения от незапомнени времена обичай са участвали само мъже. Днес обаче половината от артистите са дами. Някой носят рогати и пернати маски в комплект с тежки чанове. Феминизацията на празника като че ли идва в отговор на друг феномен – мъжете да се маскират като жени.
„В Елов дол не признават Коледа и Нова година, в новогодишната нощ си лягат рано. Никой обаче не мигва на Сурва. Хората цяла година се готвят за празника – репетират сценки и песни, майсторят костюми“, обяснява майката на Бенина – Анна Миткова.
Един от най-известните майстори на маски работи в „Пирогов“. В свободното си време той обикаля по дворовете и разпитва кой какво животно е заклал. Старателно събира материал за шедьоврите си – козина, рога, копита, пера, клюнове. При украса на маските влизат в употреба и трофеите на ловната дружинка.
Традиционните маскенбали в Пернишко бяха позатихнали през комунизма, но се възродиха в последните години с пълна сила. Дори в села, в които преди не е имало кукери като Витановци, създадоха свои сурвакарски групи, които бързо догонват постиженията на старите майстори. На миналогодишния фест в Перник пък се събра близо 80-хилядна публика.

Добрините: Сурва в Копаница
13.01.2011 г.
Наближи ли 14 януари в радомирското село Копаница най-често употребяваната дума е „сýрова”.
Всички се готвят за традиционния празник. Разпределят се ролите, доизкусуряват се маските и костюмите, обсъжда се предстоящото събитие, връща се лентата на отминалите години.

В Копаница „по сýрова” се ходи откакто се помни. В миналото разпръснатите махали на селото са организирали малки групи, които обикаляли къщите. В края на 40-те години на миналия век сурвакарите се обединяват в една голяма група, която и до днес събира в себе си всички, които носят „сýровата” в сърцата си.

В сурвакарската група към НЧ „Христо Ботев-1928г.” участват деца, младежи и мъже – местни и потомствено свързани с Копаница. Всяка година на 14 януари /Васильов ден по стар стил/ в ранни зори звън на хлопатари и звънци събуждат селото. Шумни и страховити сурвакарите обикалят домовете, гонят злото и благославят за здраве и плодородие. Запазването на традицията както в облеклото и маските, така и в пресъздавания ритуал е основна цел на групата. Традиционният костюм за „звончар” включва характерната за региона белодрешковска носия, бели вълнени чорапи, обърнат с козината навън кожух, колан със звънци и хлопатари и малка, удобна за носене маска, изработена от дърво, кожа, рога и пера, която не бива да се сваля през целия ден, защото е важно сурвакарят да не бъде разпознат. Персонажите в „суровакарската сватба” са традиционните – невеста, младоженя, кум, кумица, поп, мечкар с мечка, музиканти, цигани и др. Всички те се предвождат от най-главния – „булюкбашията”, който освен че командва „звончарската” група, задължително влиза във всяка къща и пръв поздравява домакините.

Много са успешните изяви на копанишките суровакари. Групата е участник в почти всички издания на Международния фестивал „Сурва” в гр. Перник и от 1996 г. неизменно е сред наградените. През 1995 г. на Националния събор на народното творчество в Копривщица групата печели Първа награда. При всичките си участия в Международния фестивал „Кукове” в гр. Раковски суровакарите печелят награди – за облекло и маски, за оригинално представяне и др., а през 2009 г. на първото участие на МФ „Старчевата” в гр. Разлог им е присъдена Втора награда за цялостно представяне. През 2003 г. децата от групата, които в различните години варират между 20 и 30, се отделят в Детско-юношеска група и имат самостоятелни изяви и печелят награди: Първа – от Националния детски фолклорен фестивал „Слънце иде” в с. Дрен през 2003 г., от Националния детски събор в гр. Тетевен през 2004 и 2006 г. и МФ „Сурва” в гр. Перник през 2004 г.

Перник Online: Пернишко ликува по Сурва!
14 януари 2011 г.

Лум-лум- лум-лум-лум….Това се чува всяка година по това време в пернишко. В нощта срещу 14 януари всички жители и гости по селата празнуват Сурва. Обичаят се отбелязва от стотици години. И мало и голямо излиза на мегдана. Страховити ликове и маски, екот на звънци и хлопотари гонят злото и наричат за добруване и плодородие. По традиция кметът на Община Перник Росица Янакиева обикаля селата, за да се потопи в магията на Сурва и да види как върви подготовката за предстоящия фестивал на маскарадните игри. Празникът снощи започна най-рано в село “Люлин и кв. “Бела вода” Фоеверки и много музика имаше снощи и на празника в Батановци, където групата тази година отбелязва 40-годишен юбилей. Жителите на град Батановци и техните гости се веселиха около сурвакарските огньове на площада. По случай юбилея участниците в нея бяха поздравени от кмета Росица Янакиева. Поздрав отправиха и представителите на сурвакарските групи от съседните села. Групата в Батановци представя ритуала „сурвакарска сватба“ – символ на прераждането и възпроизвеждането на рода. В сватбата важно участие взема „попът“. Сред персонажите имаше и хищни животни. Официалната част завърши със заря, а след това всички се хванаха на традиционното сурвакарско хоро. Заради своята оригиналност групата е печелила много награди от местни и международни фестивали. След Батановци празникът продължи в Габров дол. Там гостува сурвакарската група от село Светля. Сурвакарската група от село Габров дол съществува от незнайни времена. Ликовете се изработват и украсяват с пера. Дрехите са направени от ленти. Освен звънчари в групата има поп, доктор, мечка, музиканти на тъпан, акордеон, тарамбука, кавал и дайре. Сурвакари от групата на Габров дол взимат участие в заснемането на филма “Конникът”, в град Плевен през 1963 година. Групата взима участие и в много фестивали в страната: в гр. Брезник, с. Ковачевци, кв. Момин проход – Костенец, кв. Сушица – Карлово, гр. Копривщица, гр. Раковски, с. Виноградец, гр. Разлог, гр. Кюстендил и други. От тези свои участия получава различни награди. През 2004 година групата от Габров дол има участие в Тайван, от където получава за своето участие парична награда, плакети и грамоти.

krakra.net: Десетки чужденци посетиха тази нощ Пернишко, за да се насладят на обичая Сурва
14 януари 2011 г.

Десетки представители на български и чуждестранни медии се наслаждаваха на празника в Габров дол, пише krakra.net. Те бяха впечатлени от огромните по размер ликове и от тяхната оригиналност при изработването. Най-високата маска достига до 4 метра и половина. Фотографи и оператори от България, Шотландия, Германия, Япония и други страни се надпреварваха да снимат уникалното представление.

Групата представи сурвакарска сватба. Начало на хорото дадоха танцьорите от групата „Мастърс оф дъ денс“. Сурвакарската група в селото съществува от незапомнени времена, носител е на всички престижни награди от провежданите в България фестивали, печели и много международни отличия.

Сурвакарски огън запалиха и в Люлин. Сурвакарската група от село Люлин е съставена предимно от младежи и деца. Маските представляват големи ликове с пера от птици и кожи от домашни животни. Неизменен атрибут са звънците – различен по брой, големина, звучност и тежина – достигащи до 40 кг.

И жителите на град Батановци и техните гости се веселиха тази нощ около сурвакарските огньове на площада. Тази зима местната група става на 40 години. По случай юбилея участниците в нея бяха поздравени от кмета на Перник Росица Янакиева. Поздрав отправиха и представителите на сурвакарските групи от съседните села.

Групата в Батановци представя ритуала „сурвакарска сватба“ – символ на прераждането и възпроизвеждането на рода. В сватбата важно участие взема „попът“. Сред персонажите имаше и хищни животни. Официалната част завърши със заря, а след това всички се хванаха на традиционното сурвакарско хоро. Заради своята оригиналност групата е печелила много награди от местни и международни фестивали.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.