˙·٠•●٠СУРВА ٠●•٠·˙

Един блог за игрите с маски у нас и по света

За Музея на маската в Перник

Идеята за създаването на Музей на маската в град Перник е стара, все още актуална, но твърде непопулярна. Сякаш никой не се опитва да я наложи, да спечели съмишленици и в крайна сметка да се стигне до някакви практически стъпки по превръщането ѝ в действителност…

Въпросната идея се ражда след провеждането на ІІІ-я Национален фестивал на кукерите и сурвакарите още през далечната 1969 година. Тогава е решено, както е отбелязано и в Правилника на Фестивала, наградените маски да бъдат откупувани от Историческия музей в града. Така на следващите фестивали най-добрите маски са наградени с правото да бъдат откупени и експонирани в Музея на маската.

По-късно, в анализа на VІІІ-я Национален фестивал на сурвакарите и кукерите през 1985 г. се отчита, че обсъжданият Музей е останал само едно добро намерение. Тогава на Изпълнителния комитет на Окръжния народен съвет се възлага „да определи мястото, да проектира и построи Музей на маската”. Във връзка с организираните по това време Национални изложби на детско творчество на кукерска и сурвакарска тематика, новият Музей трябва да подслони и „еспозиционна зала за детската изложба”.

С тази цел е реставрирана и пригодена за експозиция стара къща в центъра на село Кошарево. Къщата е паметник на културата, а някога в нея са живели турци. Реставрацията е завършена през 1987 г. и обектът е предаден на Общинския съвет в гр. Брезник.

С идването на 10 ноември 1989 г. работите затихват, а идеята за Музей на маската понася криза след криза. Къщата пустее, а дворът буренясва. Оригиналните екземпляри на маски, откупени през годините, са унищожени или събират прах в хранилищата вместо погледи на туристи. И така вече повече от 20 години…

В Плана за развитие на област Перник (2007-2013) присъства подобие на проект в тази сфера. Той е разработен съвместно с провинция Нуоро, Сардиния, Италия, в рамките на Програма Леонардо да Винчи, а средствата за неговото изпълнение е трябвало да дойдат както от оперативните програми, така и от общинския бюджет. С проекта е трябвало да бъдат изградени мини експозиции на сурвакарски маски в 15 села от общината, както и интернет портал и ползване на информационни технологии. Предвидено е и разкриването на нови работни места. За съжаление, не могат да бъдат отчетени видими резултати в тази насока.

Ще кажа само, че към днешна дата Сардиния вече има своя функциониращ Музей на средиземноморската маска в Мамояда (Museo delle Maschere Mediterranee di Mamoiada). Последният е разработен, представете си, не в партньорство с Перник, а с методическите напътствия на Международния музей на карнавала и маската в Бенш, Белгия.

Интересно е защо Организационният комитет на фестивала в Перник не търси устойчиво сътрудничество с подобни утвърдени институции. Представители на Бешш неведнъж са гостували в Перник. Още през 1993 г. тук са били неговият кмет Арман льо Роа заедно с тогавашния директор на белгийския музей – покойният Мишел Ревлар. Ревлар и съпругата му Гергана Костадинова, която е българка и бивш сътрудник в музея в Бенш, пък са посещавали България по различни изследователски поводи. Двамата са публикували и научни материали за игрите с маски в нашата страна.

През 2010 г. в Перник бяха сегашният научен сътрудник Емили Ботелдорн и фондопазилят г-жа Мишел Фурние. Те обаче бяха меко казано пренебрегнати от тогавашното ръководство на Регионалния исторически музей в Перник. Въпреки направените опити за комуникация. Но насила хубост не става, както е известно.

Създаването на Музей на маската в Перник обаче продължава да ми се струва не само подходящо и смислено, но и наложително. От една страна, „опазването“ на маските във фондохранилищата, простете ми, но намирам за нерелевантно. От друга страна, времето си тече, хората – живите участници в маскиранията – си отиват, а заедно с тях и спомените им. И ако последното е неминуемо, то институционалното мислене не бива да позволи да си отиде и паметта. Историческият музей в Перник трябва да съхранява тази памет, но на този етап аз не виждам кой би могъл да замести етнолога Цветана Манова. А и отдавна не сме в ония времена, когато хора като Манова са изпълнявали функциите на живи енциклопедии. Е, за съжаление в Перник положението си е като ‘едно време’. В този случай обаче това не е добре!

Затова „да възкресим идеята“, както призовава Румен Янков през 1998 г., възмущавайки се от неслучилия се пернишки музей. Музей на маската в България няма да има. При това дередже на културата. При тоталното безпаричие, обхванало всички сфери. Въпреки това ще ни се да дадем нов живот на идеята. Да предложим решение. Хората умират. Идеите остават – особено добрите – те винаги възкръсват в пепелта, допълва Янков.

Имайки предвид поредната криза, на която сме свидетели в момента, и правейки този паралел с ’98-ма г., можем да заключим, че пари за каквото и да било няма да дойдат просто така. И липсата на средства вече не е аргумент! Липсата на воля, уви, е много силен аргумент.

Публикувано на: 01.01.2012 |8:00| от Иво Страхилов 


използвана литература:

* Манова, Цв.  1999. Разказаната история (Международният фестивал на маскарадните игри в гр. Перник) – В: Краев, Г. Маска и ритуал. София: НБУ/ ИК „Яр”.

* Страхилов, И. 2010. Пернишкият Музей на маската – една идея в криза. www.surva.wordpress.com. 7 юли.

* Янков, Р. 1998. Да възкресим идеята. – В: Сурва, частно издание за маскарадни игри и обичаи. Брой 2, год. 1. Перник, 24 януари.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: