Сурвакарите от Габров дол бяха отличени в две категории. Те получиха бронзов медал за маски, а детският болюкбашия на групата за втора поредна година бе награден със сребърен медал.

Наградата на публиката, определена чрез пряко Ес Ем Ес гласуване, пък грабна сурвакарската група от село Елов дол.

За принос към развитието на фестивала с наградата „Йордан Николов“ беше удостоена етнологът и дългогодишен член на Организационния комитет на „Сурва“ Цветана Манова.

Протокол

от заседание на жури за определяне на наградите на ХХI Международен фестивал на маскарадните игри „Сурва“ – Перник 2012

Днес, 29 януари, жури в състав:

1. проф. д.и.н. Рачко Попов, председател,
2. доц. д-р Николай Ненов, етнолог,
3. Цветанка Манова, етнолог,
4. Елена Темелкова, художник,
5. Тодор Тодоров, хореограф,
6. Представител на село Банище,
7. Представител на село Бояново.

Реши да присъди наградите на фестивала, както следва:

Награда за поддържане и предаване на местната традиция за сурвакари

Златен медал – село Ноевци, Брезник

Сребърен медал – село Копаница Радомир

Бронзов медал – село Бегуновци, Брезник

Поддържане и предаване на местната традиция за кукери

Златен медал – Вресово, Бургас

Сребърен медал – Дъбене, Карлово

Бронзов медал  – Траполково, Сливен

Награда за атрактивност на групи от Западна България

Златен медал село Стефаново

Сребърен медал  село Дивотино

Бронзов медал – град Разлог

Награда за атрактивност на групи от Източна България

Златен медал – село Търничане, Павел Баня

Сребърен медал – град Калофер

Бронзов медал – село Отец Паисиево, Пловдив

Награда за маски и костюми за сурвакари

Златен медал – село Садовик

Сребърен медал – село Витановци

Бронзов медал – село Габров дол

Награда за маски и костюми за кукери

Златен медал – село Лисичово, Пазарджик

Сребърен медал -  село Драгоданово, Сливен

Бронзов медал – кв. Лъджа, Ивайловград

Награда за обучение в традицията за сурвакари

Златен медал Лесново, Софийско

Сребърен медал Селищен дол

Бронзов медал село Светля

Награда за обучение в традицията за кукери

Златен медал – село Кабиле, Ямбол

Сребърен медал – село Габарево, Павел Баня

Бронзов медал – село Голямо Дряново, Казанлък

Награда за атрактивна група за сурвакари

Златен медал – село Друган, Радомир

Сребърен медал – село Крупник

Бронзов медал – Джерман, Дупница

Награда за атрактивна група за кукери

Златен медал – град Павел Баня

Сребърен медал – град Ямбол

Бронзов медал – село Осетеново, Павел Баня

Награда за индивидуални маски

Златен медал – Евгени Славов, Сирищник

Сребърен медал – Радослав Танчев, Лесковец

Бронзов медал – Александър Манов, Земен

Награда за войвода

Златен медал – село Елов дол

Сребърен медал – село Расник

Бронзов медал – невестата от групата „Златни мечки”, Челопеч

Награда за детски маски

Златен медал – Александра Стойнева, Гигинци

Сребърен медал – детски болюкбашия, Габров дол

Бронзов медал – Христо Валентинов, Богданов дол

Грамота за опазване на европейската културна идентичност – кв. Върба, Радомир

Грамота за впечатляващо присъствие в маскарада- село Калище, Ковачевци

Златна маска за кукери – село Победа, общ. Ямбол

Сребърна маска – село Александрово, общ. Павел Баня

Бронзова маска – село Баня, общ. Карлово

Златна маска засурвакари кв. Струмско, Благоевград, и град Батановци.

Сребърна маска – кв. Бела Вода, Перник

Бронзова маска – Кралев дол, Перник

СПЕЦИАЛНИ НАГРАДИ:

Награда на кмета на Перник Росица Янакиева за сурвакарски групи от Пернишко се присъжда на Черна гора, Голямо Бучино и Расник.

Награда на областния управител за Област Перник: Богданов дол, община Перник, ромската група от град Радомир, село Ракиловци, община Ковачевци, село Сопица, община Брезник, и село Беренде, община Земен.

Награда на Двореца на културата : село Мещица и село Велковци.

Награда на Регионални исторически музей Перник: село Ярджиловци и Раковски, Пловдивско

Награда на Обединения детски комплекс /за детска група/: село Лобош

Награда на КИЦ Перник: село Долна Секирна.

Награда на Технополис за най-малък сурвакар: момченцето сурвакар от групата на Люлин, Пернишко

Награда на Технополис за най-атрактивна сурвакарска група: село Драгичево

Награда на сектор „Култура“, Община Перник: село Горна Врабча, общ. Земен, и село Васил Левски, общ. Карлово

Награда на сектор „Образование“, Община Перник: село Елов дол и село Кошарево.

Наградата на председателя на ФЕКГ Хенри ван дер Кроон: село Лесковец.

Купа за кукерска група: село Турия, Казънлък

Купата за сурвакарска група: село Гигинци, Брезник.

—  —  —

Награди от конкурса за персонажи „Мечка и Мечкар”:

Днес 30. януари жури в състав:

Председател : Симеон Мильов – етнолог

Членове:

1. Сашко Евтимов  – художник

2. Александър Нецов – хореограф – фолклорист

3. Иванка Василева – ст. експерт РЕКИЦ „Читалища“ – Перник

4. Радослав  Петров

Определи следните награди по категории:

Костюм на мечка

1. Награда – НЧ ”Просвета – 1909 г.”, град Батановци

2. Награда – НЧ “Солидарност – 1930 г.”, село Лесковец

3. Награда – Група “Венец”, село Джерман, община Дупница, Област Кюстендил

Костюм на мечкар

1. Награда – НЧ ”Светлина -1929 г.”, село Елов дол

2. Награда – НЧ ”Просвета – 1909 г.”, град Батановци

3. Награда ­- НЧ ”Христо Ботев -1961 г.”, село Люлин

Представяне на персонажите

1. Награда – НЧ ”Христо Ботев -1961 г.”, село Люлин

2. Награда – НЧ ”Крюгер Николов -1922 г.”, село Пещера

3. Награда – Група “Венец”, село Джерман, община Дупница, Област Кюстендил

За поддържане и предаване на традицията:

Мечета – НЧ ”Светлина -1929 г.”, село Елов дол ,    НЧ ”Пробуда – 1928 г.”, село Богданов дол ,  НЧ “Солидарност – 1930 г.”, село Лесковец ,  Група “Венец”, село Джерман, община Дупница, Област Кюстендил

 
Съпътстващите събития започнаха още в средата на месеца с няколко тематични изложби и детска маскарадна щафета за най-малките жители на града, но именно днес ще бъде дадено началото на същинския празник. Циркови акробати ще опаковат часовниковата кула на Минната дирекция, за да може времето да спре, а Перник да заживее като истинско сурвакарско селище. Върху забуления циферблат ще се появи легендарната Гьотева фраза „О, миг, поспри!“, като идеята е в дните на карнавала хората да забравят ежедневните си грижи и да се отдадат на удоволствието.

 
Сутринта ще стартира научна конференция на тема „Пътят на маскарада”. Тя е с международно участие и ще представи различни доклади в областта на игрите с маски, като сред участниците й са проф. Иван Маразов, проф. Валерия Фол, доц. Николай Ненов, доц. д-р Светла Ракшиева, Таня Марева, проф. Ася Попова, Иглика Мишкова, Цветана Манова и други.

 
Междувременно в центъра на града ще се представят групи от пернишките училища, които в дефилето „Сурвакарида” ще покажат своята интерпретация на маскирането. В небето над Перник ще полети балон, рекламиращ фестивала, а на площада ще се разиграе огненото шоу „Оратник”. Точно в 17:00 часа ще бъде открито „Сурвакарското село”, което ще предложи на жителите и гостите на града местни деликатеси и напитки, както и сувенири в духа на празника.

 
Щом се стъмни обаче, ще излязат сурвакари с факли, надянали страшни маски и тежки звънци. Те ще съпроводят официалните делегации и техните знамена до Двореца на културата, където всички ще се потопят в „Магията на Сурва” – така е наречен тази година гала спектакълът по официалното откриване на фестивала. Когато кметът на Перник предаде символично ключа на града на фестивалния воевода, небето ще се озари от пъстри илюминации. Акробат, маскиран като сурвакар, ще се спусне с факла сякаш от небето, за да запали огъня на фестивала, около който ще заиграят кукерите.

 
Късно вечерта екотът от чановете ще заглъхне, за да може в следващите два дни да се състои същинската част от събитието – шествията на 99 маскарадни групи, дошли от цяла България, Европа и Азия.

 
В рамките на фестивала ще можете да видите още изработване на кукерски маски в специално пригодената за това работилница, конкурс за най-атрактивни мечка и мечкар, демонстрационни полети на делтапланери, а вечерите ще завършват с концерти на чуждестранните формации.

 
Очаква се „Сурва” 2012 да приключи в късния неделен следобед, когато ще се състои и официалното закриване на фестивала. То ще включва воеводско хоро, фолклорен концерт и пиротехническо шоу.

 
Пълната програма на събитията по дни и часове можете да откриете на официалния сайт на „Сурва”.

Фестивалът ще бъде представен от Росица Янакиева – кмет на община Перник, Илинка Никифорова – заместник-кмет „Образование и култура”, Снежанка Викторова – директор на Дирекция „Образование и култура”, Славчо Чанев – началник на сектор „Култура” и Кирил Манов – директор на Културно-информационния център в Перник.

Снимка: Община Перник 

Участниците са разпределени в програмата през двата фестивални дни. Изявата им ще е на втора сцена, пред Двореца на културата. Конкурсът има за цел да запознае публиката с отделни персонажи в сурвакарските и кукерските групи, участващи във Фестивала.

Петчленно жури под председателството на историка етнолог Симеон Мильов ще оценява представянето на персонажите. Всички групи ще получат грамота за участие. Според регламента на конкурса с плакети за първо, второ и трето място ще бъдат отличени получилите най-висока оценка в категориите: костюм на мечка, костюм на мечкар и представяне на персонажите.

Можете да видите графика за явяване ТУК.

Програма на конференцията

9.00 – 9.30 – Регистрация на участниците

9.30 – 9.40 – проф. Иван Маразов НБУ: Златната маска

9.40 – 9.50 – доц. д-р Ганка Михайлова НБУ : Маскираните персонажи – отклонение от правия човешки път

9.50 – 10.00 – Маргарита Николова РИМ – Видин: Петелът-кон – ритуалният двойник на невестата в българската традиционна сватба

10.00 – 10.10 – Откриване

г-жа Росица Янакиева – кмет на Община Перник

10.10 – 10.20 – доц. д-р Валентина Ганева НБУ – София: Маската в българската живопис

10.20 – 10.30 – доц. д-р Николай Ненов РИМ – Русе : Пътят на политическия маскарад

10.30 – 10.40 – гл. асистент д-р Мария Маркова ИЕФЕМ–БАН: Хранителният код и маскираните персонажи

10.40 – 10.50 – доц. д-р Светла Ракшиева ИЕФЕМ-БАН: Маскарадни игри и обичаи в съвременността

10.50 – 11.00 – доц. д-р Ваня Жекова ИЕФЕМ-БАН:Пътят на сватбения маскарад

11.00 – 11.10 – д-р Весна Мариянович Национален етноложки музей – Белград: В края и в началото – карнавал (новите форми на маскарада в Сърбия и на Балканите)

11.10 – 11.20 – гл. асистент д-р Ирина Коларска ИЕФЕМ–БАН: Маскарадни игри в Чехия

11.20 – 11.30 – Кателина Салтирова, Десислава Първанова Музей „История на София”: Джамалът в софийското село Равно поле според разказа на един юноша

11.30 – 11.40 – проф. Валерия Фол НБУ: Култът към слънцето и маскарадната обредност

11.40 – 11.50 – доц. д-р Ваня Матеева ИЕФЕМ-БАН: Празнуване с маскиране у незрящите

11.50 – 12.00 – Десислава Тихолова РИМ – Русе: Празници и маскаради

12.00 – 12.30 – Дискусия

12.30 – 13.30 – Обедна почивка

13.30 – 13.40 – Венета Георгиева – Козарева Музей „Дом на хумора и сатирата” – Габрово: Карнавалът на хумора в Габрово: лица пред маските

13.40 – 13.50 – Анюта Каменова- Борин ИМ- Чипровци: Маски и плашила

13.50 – 14.00 – Елена Георгиева РИМ- Ловеч: Джамалът от с. Славяни, Ловешко

14.00 – 14.10 – Теодора Колева РИМ – Русе: Бразаята в Белцов през социализма

14.10 – 14.20 – Вася Гергинова РИМ – Пазарджик: Кукурски игри в Калугерово

14.20 – 14.30 – Мария Йорданова РИМ – Пазарджик: Дервишов ден в Лесичево

14.30 – 14.40 – Искра Тодорова РИМ – Русе: Маскарадът в интернет

14.40 – 14.50 – доц. д-р Ангел Гоев АЕК „Етъра” – Габрово: Традиция и иновация в маскарадната обредност

14.50 – 15.00 – доц. д-р Екатерина Анастасова ИЕФЕМ-БАН: Маскарад в Бруклин, САЩ

15.00 – 15.10 – Таня Марева РИМ- Смолян: Пътят на старците от с. Орехово – промени във времето и пространството

15.10 – 15.20 – гл. асистент д-р Марияна Борисова ИЕФЕМ-БАН:Понятията близо и далеч – маскарадните традиции в България и Литва

15.20 – 15.40 – Галя Чохаджиева РИМ – Велико Търново: „Между старото и новото – един фестивален филм за фестивала”

15.40 – 15.50 – Михаил Стойчев РИМ – Велико Търново: „Ергенска сватба” в Килифарево – спомени за преди, разкази за сега

15.50 – 16.00 – гл.асистент д-р Цветелина Димитрова ИЕФЕМ-БАН: Българският и сицилианският маскарад: сравнителни наблюдения (с фотопрезентация)

16.00 – 16.10 – проф. Ася Попова Париж: Блажни и говеални празнични цикли в българската календарна обредност
16.10 – 16.20 – Иглика Мишкова ИЕФЕМ с музей, Цветана Манова: Маскарадът в Драмско- визуален дискурс

16.20 – 17.00 – Дискусия

—

Агенция „Фокус“: Проф. Валерия Фол: Кукерите вече са част от фестивалната култура
22 януари 2012 | 15:01 | Агенция „Фокус“

Проф. Валерия Фол, директор на Института за опазване на културното наследство към Университета по библиотекознание и информационни технологии (УНИБИТ) и сътрудник на Центъра по тракология към БАН, пред Агенция “Фокус”.

Фокус: Проф. Фол, кои са най-характерните древни традиции, чийто носител са кукерите?
Валерия Фол: Маскарадната обредност е свързана с календарната и специално със слънчевия календар – с дните между зимното слънцестоене и пролетното равноденствие. Всички древни общества имат в календара си маскарадна обредност. Изследвайки генезиса на маскарада, проф. Чезаре Поппи вижда най-ранните данни в халколитната култура по българските земи заради множеството идоли, чиито лица както изглежда са с маски. В Средиземноморието и в Югоизточна Европа обичайно тази обредност се свързва с вечния природен кръговрат и от там – с почитта към ежегодно умиращия и раждащ се бог, който е наричан Дионис, Загрей, Атис и т.н. Всеки етнос има своя образ за бога с вариантни регионални отлики. В древността маскарадната обредност е едновременно общността мистерия и индивидуален посветителен (инициационен) обред. Днешните кукерски игри изглеждат мистериални по вид, но не и по функции. Маскарадната обредност запазва дълго време мистериалния си характер в Югоизточна Европа и чак в средата на 20 век постепенно придобива характеристиките на карнавал. Диахронията е резултат от социално-политическата съдба на тази част на Европа. Бидейки под Османска власт, селските райони (особено планинските) не са под строгия контрол на Източноправославната църква и дълго време маскарадът остава важен елемент от инициационната и космогоничната обредност. Мистериалното разиграване на сътворението е чрез сексуализирани действия, така, както хилядолетия наред е правено заради органичното разбиране на съзиданието. Затова сходствата в този тип обредност е типологически сходна при различните етноси.
Фокус: Освен във фолклора, има ли исторически извори за кукерите в античността и средновековието и къде?
Валерия Фол: Най-много достигнали до наши дни сведения за обредни елементи, в които се откриват типологически прилики с кукерската обредност, има за атинските Ленеи и Антестерии за селските Дионисии и др. Съхранената кукерска обредност, която вече е карнавализирана. Носителите й, иновирайки, повтарят действия, персонажи и атрибутите им, без да влагат смисъла, който са имали в древността. Още Ориген – християнски апологет и философ, който живее в последната четвърт на втори и първата половина на трети век, заклеймява обредното маскиране и травестизъм и ги определя като Дионисови. Решенията на ранните християнски поместни и вселенски събори дават сведения за маскарадната обредност, тъй като полагат усилия да я изкоренят. – В решенията на Анкирския поместен събор (314 г.), Картагенския поместен събор (419 г.), Шестия вселенски събор (678 г.) са гласувани специални канони по този въпрос. Тълкуватели на тези събори като Теодор Балсамон (ХІІ в.), житието на Св. Дазий, отговорите на пана Николай на писмо до него от Борис І и др. писмени извори също показват, че обредността е жива през Късната Античност и Средновековието.
Фокус: Каква е символиката на зимните празници, когато играят кукерите?
Валерия Фол: Кукерската обредност е във времето, когато дните постепенно стават по-големи и се изравнят с нощта. Това са дните от годината, през които Слънцебога увеличава мощта си и е все по-видим, когато светлината постепенно надмогва мрака и природата се събужда за нов плодоносен период. Всяка обредност е и магическа. Обществото (дори и предците от Отвъдното – те са вярвани като част от общността) чрез маскарадната обредност помагат на Слънцебога да вземе надмощие и да настъпи новия период във вечния кръговрат. Смисъл на това ново раждане е заложен в древните теогонии, например в Теогонията на Хезиод и в орфическата теогония, достигнала до нас чрез Дервенския папирус.

Фокус: Откъде идва връзката с дните след Коледа – тя е християнски празник, кукерите са езически?
Валерия Фол: Слънцето е бог, който винаги и навсякъде е почитан, а в земите и сред народите, в които се ражда и най-рано разпространява християнството е върховно божество, свързано и с царската власт. Рождеството Христово е закрепено към най-популярния култ в това време – раждането на новото, на непобедимото Слънце. Най-естественото решение на набиращата сила нова религия е да усвои и да направи свой деня на Непобедимото слънце. „Дяволските” обреди след този ден, обаче, заклеймява.

Фокус: Кои други обичаи, освен кукерите, се водят по слънчевия календар?
Валерия Фол: Например нестинарският обреден календар е тясно свързан със слънчевия. Той отдавна не се спазва. Сред българските нестинари е запазена само обредността на деня на св.св. Константин и Елена, а сред някои от гръцките, които са потомци на изселниците от Странджа, и на зимния св. Атанас, „когато зимата преваля”. Обредният и стопанският календар винаги са неразривно свързани още в най-дълбока древност, така че слънчевият календар присъства навсякъде и всяка култура намира своите теогонични и обредни решения. За обредния и стопански календар на българската традиционна култура бихме могли да кажем, че е базирана на античната и това е нормално, тъй като тя е била силно развита и отговаря на физико-географските и социо-икономическите условия на района. Проф. Иван Венедиков казваше, че „християнизацията покрива като тънка пелена” античните и специално тракийските вярвания и обреди. Разбира се, през вековете са настъпили трансформации и иновации, които са видими и проучвани. Интересното е, че често иновациите са всъщност архаизация, тъй като се обръщат към архетипните представи и вярвания.

Фокус: В кой край на България са най-запазени кукерските традиции?
Валерия Фол: Мисля, че кукерска обредност такава, каквато е наблюдавана до средата и в някои райони до `70-те години на ХХ век, вече не може да се види. Тя е вече театрализирана и не е космогонична и в същото време инициационна мистерия. Времената са други, няма я вярата, която е движела обреда. Фестивалите помагат да се съхранява това наследство, но и динамизираха изчезването на същността. Кукерите вече са част от фестивалната култура. Най-древният вариант, достигнал до наши дни, според мен е моно кукерът в района на Странджа планина, който е и част от обредността на хората, носители на нестинарството.

Фокус: Предстои национална конференция, посветена на маскарадните игри, какво очаквате да прозвучи на нея?
Валерия Фол: Перник чрез „Сурва” се утвърди като един от центровете в световния календар на международните маскарадни фестивали. Международна асоциация ежегодно публикува такъв календар и Перник присъства от години в него като място, където любители и изследователи могат да видят групи от България и други страни. Изключително важно за поддържане на традицията и изучаването й е съпътстващата фестивала национална научна конференция с международно участие и публикуваните след това томове с доклади. Тази година темата е „Пътят на маскарада” и заявените доклади са изключително интересни. Важно е, че обществеността на града поддържа усилията на колегите от музея и общината в организацията. Направило ми е впечатление, че в залата на конференцията винаги има публика от града и гости на града, дошли специално за фестивала и научния форум.

В шествието, което ще премине през централната градска част, ще се вкючат 12 групи от общината и една гостуваща от село Мещица. Прегледът няма конкурсен характер. Всички формации ще получат парични награди по 100 лв., плакети и грамоти.

В края на деня в центъра на града от три лъча ще пристигнат сурвакари, които ще запалят огън, около който ще играят, съобщи Mirogled.com.

Ето и програмата на събитието по часове:

13.00 – 13.15 ч. – откриване на сурвакарските игри
13.15 – 18.00 ч. – дефиле на сурвакарските групи
18.00 – 18.30 ч. – ритуален танц около огъня и закриване на сурвакарските игри с фойерверки.

Събитието се проведе на два етапа: кулинарна изложба на традиционни зимни ястия и дефиле на сурвакарските групи. В празника участваха формациите от с. Стефаново , с. Долни Раковец , с. Друган , с. Копаница , с. Извор , кв. Върба – Радомир  и кв . Бащевица – ромска група – Радомир .

Дизайнерските модели трябва да са вдъхновен от духа, стила или да съдържат елементи на традиционен
маскараден костюм от коя да е страна по света. Участието е в две категории:
1. Съвременно облекло и аксесоари
2. Съвременен маскараден костюм с опора върху традицията.

В рамките на Кукермода 2012 ще бъдат организирани изложба на конкурсните скици с виртуално представяне на състезателите, откриване на финалния кръг на конкурса (24.3.2012, петък), кръгла маса (25.2.2012, събота) и заключителна гала вечер с концерт и обявяване на наградените (25.2.2012, събота).

Заявките за участие в конкурса се изпращат до 30 януари 2012 г. Кандидатурите с готовите проекти на участниците и съпътстващите ги документи трябва да бъдат изпратени до 10 февруари 2012 г.

Повече информация за конкурса, наградите и необходимите документи за участие можете да намерите на официалния сайт на Кукермода 2012.

Подробности за събитието разкрива „Градски вестник“. Циферблатът на часовника ще бъде забулен, а върху него ще се появи легендарната Гьотева фраза „О, миг, поспри!“. Идеята за атракциона е на директора на Културно-информационния център Кирил Манов. Търсеното посланието е, че в дните на карнавала е важно удоволствието, времето спира да тече, а хората остават млади.

С нелеката задача да висят на достатъчно метри над земята ще се ангажират циркови акробати. Те не само ще опаковат часовниковата кула, но преди това ще направят въздушно шоу върху фасадата на Минната дирекция. Спускайки се по въжета, те ще покажат борбата между доброто и злото и победата на доброто. Събитието ще бъде съпроводено с концертна програма и анимация. То ще се случи в деня на откриването на фестивала – 27 януари от 16.30 часа.
За първи път през 2010-та, специално за маскарада в Перник пред Минната дирекция бе направен дракон от CD-та, припомня ежедневникът. Идеята бе на преподавателя в Нов Български Университет Борис Сергинов и на негови студенти.

Часовниковата кула, която с годините леко се е наклонила, е строена през 1935 година. Часовникът-майка е система „Бреге“ и е свързан с други 30 по-малки часовници, намиращи се в сградата на дирекцията. Цялата система работи на електромеханичен принцип. Уникалната постройка на Минната дирекция, която е оформена в неокласически маниер, е обявена за паметник на културата.

Снимка: surva.wordpress.com

Вижте пълния текст на обявата:

ОБЩИНА ПЕРНИК 

И ОРГАНИЗАЦИОННИЯТ КОМИТЕТ НА МФМИ „СУРВА”

На основание на Заповед № 49/13.01.2012г.
на Кмета на Община Перник

ОБЯВЯВАТ КОНКУРС

ЗА СНИМКА, ВИДЕО КЛИП И РЕПОРТАЖ НА ТЕМА „МАСКАРАДЕН ФЕСТИВАЛ”

РЕГЛАМЕНТ НА КОНКУРСА

1. Конкурсът се провежда в три категории – снимка, видео клип и репортаж

2. Конкурсът се провежда в две възрастови групи – до 18 години и над 18 години

3. Всеки автор може да участва както в трите категории, така и само в една или две от трите

4. Всеки участник може да представи до 10 снимки, до 2 видео клипа и до 3 репортажа

5. Получените материали ще бъдат оценявани от 5-членно жури

6. Журито ще присъди следните награди:

6.1. Участници до 18 години

- за снимка – 50 лв.

- за видео клип – 80 лв.

- за репортаж – 50 лв.

6. 2. Участници над 18 години

- за снимка – 80 лв.

- за видео клип – 120 лв.

- за репортаж – 80 лв.

7. Организаторите на конкурса си запазват правото да използват представените в конкурса снимки, видео клипове и репортажи за реклама на фестивала

8. Изисквания за снимките:

- не по-малки от 3 200 пиксела ширина

- минимална резолюция – 300 dpi

- формат – JPEG с минимална компресия или TIFF

- големина – от 5 до 10 МВ

9. Минимална продължителност на видео клипа: 3 минути

10. Изисквания за репортажа

- текст с обем не по-малко от 1 и не повече от 2 стандартни страници

11. Конкурсните материали се представят в електронен вариант до 10 февруари 2012 г. в офиса на „Културно-информационен център” – Перник на адрес: площад „Кракра” 10 или на e – mail : kicpernik @gmail .com

За допълнителна информация:

гр. Перник пл. „Кракра” № 10

Културно-информационен център

тел. 60 81 31

e-mail: kicpernik@gmail.com